Demeter Mourning for Persephone (1906) by Evelyn de Morgan

Demeter Mourning for Persephone (1906) by Evelyn de Morgan

Майката

Древните гърци са разказали и друга история за митичното семейство - една толкоз почитана история, че била ритуализирана в Елевсинските мистерии, великото свещенодействие, с което мъже и дами били посвещавани в същността на религиозното възприятие. Тези мистерии са съсредоточени върху историята за божествената майка Деметра, която изгубва своята обичана щерка Персефона. Тяхната значителност в духовния живот на Древна Гърция може да ни убеди в това, че майчинството е духовна тайнственост, показана в връзките сред майката и детето, само че то показва и нещо още по-фундаментално.

Един мит би могъл да бъде обсъждан като отнасящ се до доста разнообразни равнища на познанието по едно и също време. Историята на тази майка и нейната щерка е преживяване сред доста майки и дъщери, само че тя е в действие и при взаимоотношенията сред самите нас и други майчински облици - мъже и дами или от време на време даже институции като учебни заведения и църкви, които за нас играят майчинска роля. В душевно отношение тази легенда разказва напрежението сред измеренията на нашата душа.

Историята, както е разказана в античния Омиров химн към Деметра стартира с облика на Персефона, която беряла цветя надалеч от майка си - рози, минзухари, теменуги, перуники, зюмбюли и нарциси. От земята бил изникнал нарцис като омайно прелъщение. Легендата споделя, че той бил чудно хубав и удивлявал всеки, който го видел. Имал 100 цвята и мирис, опияняващ небето, земята и морето.

Щом Персефона протегнала ръка към нарциса, земята се разтворила, появил се Хадес и я отнесъл срещу волята й. Когато я качил в златната си каляска, тя извикала, само че не я чул никой, с изключение на слънцето и луната. Зевс бил отпътувал по своите каузи, а и съгласно химна одобрявал отвличането. Накрая Деметра чула вика на щерка си и „ остра болежка обзела сърцето й “. Тя бързо захвърлила диадемата си и, отказвайки се от божествената храна и питиета, се отправила да търси Персефона.

Хадес е „ Невидимият “, господарят на подземното царство. Негова е сферата на субстанциите, на безконечните фактори, които, въпреки да са огромна част от живота, са невидими. За гърците подземното царство е подобаващият дом за душата и в случай че желаеме да притежаваме душа и изчерпателност имаме потребност от взаимоотношения с това подземно царство или най-малко от възприятието, че там сме ненапълно вкъщи си. Както към този момент видяхме, било е належащо Одисей да се запознае с подземното царство като част от неговото бащинство. Орфей също го е посетил и е разкрил, че от време на време е мъчно да се завърнеш оттова. И Иисус е пътувал до земята на мъртвите през интервала от гибелта до възкресението си, а Данте стартира мистичното си поклонение от там. Образът на подземния свят в тези истории е обвързван с действителната гибел, само че той разкрива и невидимите, загадъчни ц непредсказуеми дълбини на индивида и обществото.

Митът за Персефона ни демонстрира, че от време на време човек открива душата и подземното царство срещу волята си. Определени привлекателни неща в този свят могат да изиграят ролята на изкушения, които ни водят към предизвикателното втурване в дълбините на Аза.

Някога познавах един мъж, който имаше процъфтяващ бизнес и осигуряваше на фамилията си извънредно добър живот. Веднъж той реши да посети локална художествена изложба, нещо, което не бе правил в никакъв случай преди. Беше доста удивен от няколко фотоси и тогава реши да стане фотограф. Продаде предприятието си и се отхвърли от своите приходи. Снимките, които видя в оня ден, бяха като стоцветните нарциси - надълбоко изкусителни. При това негово посещаване земята се разтвори и въображението му беше пленено. Съпругата му играеше ролята на Деметра. Тя скърбеше от загубата на приятния и прочут живот, само че той по този начин беше превзет от изкуството, че разреши на предходния си живот да изчезне.

Родителите знаят какъв брой е елементарно децата им да бъдат привлечени от хора и действия, които са рискови и заплашват да доведат рожбите им до мрачни места. За детето асоциалното държание би могло да бъде привлекателно, до момента в който от позиция на родителя то може да унищожи всичките му старания да обезпечи на детето си ценностна система и редовен житейски път. Бихме могли да разгледаме историята за Персефона като митът на всяко дете, когато разберем, че детската неустойчивост на мрачни хора и места е може би рисков, само че неминуем метод за създаване на душата.

Познавам няколко дами, които изживяха този мит като промяна в живота си. Те започнаха като наивни девойки, сходно на Персефона, само че се срещнаха с мрачни мъже, с подземния свят на опиатите и престъпността, със полови опити, за каквито преди даже не бяха помисляли. Спомням си и една жена, която имаше серия от сънища за един неопределен, заплашителен мъж, криещ се в сянката на стълбищната площадка. Някога тя била почтена, само че през последните две години се трансформирала и станала по-съвършена и световна персона. Нейното отвличане бе осъществено от самата нея.

Независимо дали става дума за взаимните връзки сред същинската майка и децата й, или за различен човек, изпитващ мощно прочувствено увлечение към дълбините, свързаната с това загуба на невинността може да бъде мъчителна и дезориентираща. Патриша Бери разказва тази майчина тъга като депресията на Деметра. Загубата на интерес от страна на богинята към облекла, непорочност и храна прилича отхвърли на дъщерята от елементарния живот. Депресията на майката е израз както на състрадание към ориста на щерка й, по този начин и на яд към боговете, позволили това да се случи.

Деметра и Персефона са двата аспекта на едно и също митично отвличане. Нещо в нас ни влече към дълбините, като ни залъгва с нарцистични изкушения, до момента в който нещо друго се пробва да ни задържи в утъпканата пътека, в света на познатите, безвредни полезности. Любовта на Деметра към Персефона и нейното неизменност в търсенето разрешават на дъщерята да открие земята на душата, без изцяло да загуби живота си. Деметра ни разкрива най-голямото тестване за майката: тя отстоява своята обвързаност и желанията си за своето дете, като в същото време остава вярна на щерка си в нейната промяна. Легендата ни демонстрира каква огромна обич се изисква от всяка майка, която закриля детето си, като осъзнава, че то би трябвало да се сблъска с мрака, и какъв брой доста се чака от всеки от нас, чиято душа, изкушена от рискови съблазни, ще се нуждае от личната ни майчинска обвързаност и грижа.

Всяко майчинство, в фамилията и в индивида, е построено както от нежна грижа, по този начин и от горчива прочувствена болежка. Християнството ни дава великия облик на Дева Мария, която е и утешаващата мадона, скърбящата майка. И при двете страсти майката е покрай детето, като в същото време му разрешава, макар болката и гнева си, да се трансформира в персона чрез конфликта с живота и ориста.

Съблазнително е да се опитаме да живеем без подземния свят, без душа и без размисъл за загадъчните детайли, свързани с духовността и религията. В легендата, когато Деметра схваща, че Зевс е одобрил отвличането на щерка й, тя взема решение да тръгне по света като смъртна. Започва елементарна работа като бавачка в едно домакинство в Елевсин, град, покрай Атина.

Според Патриша Бери тази крачка към нормалността и баналния човешки живот е отбрана против влечението към подземното царство. Същото можем да открием в съвета, който приятелите дават на човек, подтиснат и обезпокоен от някой клиент от пъкъла: „ Отдай се на работа “, споделят те. Дори професионалните психолози от време на време предлагат тактиката на поглъщане в детайлите на елементарния живот, с цел да се избегне изкушението от „ налудничави “ мечти. От позиция на Деметра отвличането в дълбините е нечувано закононарушение. Но от съучастничеството на Зевс разбираме, че това е и една нужда. Ако Зевс утвърждава това, което се случва, значи това в действителност е божията воля. Естествено е да бъдем привличани от прекарванията, които ще погубят нашата непорочност, ще преобразят живота ни и ще ни дадат нужната трудност и изчерпателност.

В практиката си постоянно срещам мъже и дами, които се разпознават с майката. Когато се идентифицираме прекомерно тясно с някой архетипен облик, ние се заплитаме в изкривеност, пресилване и насила. Има хора, които губят своята просветеност и самоконтрол в наличието на човек, изпаднал в потребност. Някои споделят, че са се оженили, тъй като сътрудникът им доста се е нуждаел от тях. Жените могат да бъдат привлечени от раними и чувствителни мъже, незрели момчета; мъжете - от нежни дами, които като че ли се нуждаят от протекция и майчински грижи. Тези проблеми на „ майчинския комплекс “ изискват надълбоко да почувстваме същността на майката, както и да разберем, че постоянно можем да дадем майчинска грижа на индивида насреща не като сами се превърнем в майки, а като открием метод да пробудим майчинския подтик у него.

Митът за Деметра и Персефона учи, че майчинството допуска не просто грижа за непосредствените потребности на човека; то е самопризнание на това, че всеки субект има характерен темперамент и специфична орис - качества на душата, които би трябвало да се пазят, даже е риск да се загуби нормалното възприятие за сигурност и нормалност. Поставянето на детето в пещта на ориста и живота се изправя против естественото предпочитание за протекция. Митът ни демонстрира, че има разлика сред човешкото и божественото майчинство, Последното предлага една по-широка вероятност и е дълбока форма на майчински подтик.

Един общ проблем при майките е това, че те постоянно са по този начин загрижени за богатството на своите деца, по този начин мощно завладени от ролята си на майки, че им е мъчно да разрешат на децата си да станат персони, разнообразни от тях самите. Често съм чувал от дами, че не желаят да наподобяват на майките си, а от мъже, че не желаят да бъдат доминирани от тях. Ако успеем да изведем тези проблеми от сферата на самостоятелното, бихме могли да забележим мита за Деметра-Персефона в деяние. Всички се нуждаем от метод да станем персони, като открием личните си дълбини и тъмни кътчета, без да се откъсваме от майчинското упътване вътре в нас, което ни свързва с живота и общността.

Елевсинската тайнственост е толкоз значима, тъй като тя визира самото ни оцеляване - както физическо, по този начин и психическо. Ние ставаме персони чрез рисковите тествания на тъмнината; можем да оцелеем през тези сложни посвещавания. Всяко същинско посвещаване е придвижване от гибелта към новия живот. Елевсинската тайнственост съдържа нашето възкресение - като Персефона, като сезонното узряване на плодовете и зърното - от изграждащата душата недра към непрестанния несметен живот. Подобно на брачната половинка на Одисеи, Пенелопа, която тъче покров през време на цялата авантюра, болката, невротичните действия и гнева на Деметра съпровождат, а оттова и обслужват, душата при визитата й в подземния свят.

Персефона е позната като царицата на подземното царство и в изкуството е изобразявана на престол, паралелно с Хадес. Тя е обект на безконечна респект както там, по този начин и когато се завръща при майка си, с цел да й опише всички детайлности към своето отвличане (както би постъпила всяка дъщеря). Душата има потребност да се свърже както с живота, по този начин и със гибелта.

Повечето от нас евентуално могат да опишат три или четири прекарвания, сходни на тези на Персефона, и до момента в който описваме тези истории вероятно включваме в тях и тематиката за възкресението. „ Минах през този интервал от живота си и в този момент съм добре. “ Онова, което ни е извело от срещите с Хадес, е било дълбокото майчинско отношение към живота, вечността и плодовитостта. Тази дълбока обич към живота и неговите благоприятни условия е дарът на Деметра, който парадоксално става по-изявен и по-солиден в моментите, когато е заплашен съществено. Бихме могли да последваме образеца на поклонниците от Елевсин през време на празниците на Деметра: да хванем житен клас в ръка и да си спомним, че животът продължава да е благодатен в свят, който е напоен от всички форми на гибелта.

Мъдрата майка знае, че детето й може да стане персона единствено като изживее мистерията, разиграла се преди доста епохи в Елевсин. Не можем да скрием всички изкушения, които водят към заличаване. Напразно се опитваме да предпазим децата си от болестта на гибелта. Можем да научим това от легендата за родителите на Буда, които се пробвали да го защитят от човешките страдания; само че пълноценното майчинство изисква да позволим на детето да рискува. Дълбоката визия за майчинството обгръща огромната дарба на Деметра да обича щерка си и въпреки всичко да уважава останалите богове, които имат своите лични проекти и условия.

От: „ Грижа за душата “, Томас Мур, изд. „ Аратрон “, 1998 година
Картина: Demeter Mourning for Persephone (1906) by Evelyn de Morgan;